четвъртък, 30 юли 2015 г.

Животът е прекрасен!


Мисля, че Лулуто и мъжът на Лулуто, с които най-често пътуваме, вече ни свикнаха. Тръгваме в събота... май. И тръгваме нанякъде... Ама накъде? Някаква насока все пак? Ъ-ъъ, ще го решим, бе. Важното е, че тръгваме! Посоката се решава в момента на тръгването и досега никога не е била грешната посока. Краси има извънземен усет за места. Винаги открива онова място, на което дъхът ти може само да отрони глух възторг и да притихне. И си сигурен, че никога преди не си стъпвал на подобно място, не си виждал планините такива, не си дишал точно такъв въздух въобще. Вече спряхме да се питаме накъде тръгваме. Важното е, че Краси води. А когато той води, сякаш природата поставя на пътя му невидими за другите хора врати и открива зад тях светове, в които се чувстваш избраник.

Този път обаче тръгнахме с още едни приятели. „Ама, Нинче,... такова... ние не знаем накъде тръгваме. Ако това не ви притеснява, стягайте палатките, взимай фотоапарата и хайде с нас!“ Имаме голям късмет с приятелите. Нашите лудости са и техни лудости. Нашите страсти са и техни страсти. И всеки път ни се доверяват.

Тук ще направя едно лирическо отклонение, за да ви кажа няколко думи за Лулуто и за мъжа на Лулуто. Познавате я сигурно. Блогът й something е най-популярният лайфстайл блог наоколо. Колкото и да не харесвам думата „лайфстайл“, както и нашенската „начин на живот“, такова е. Лулуто може да ви даде най-добрите кулинарни рецепти, идеи как да направите от нищо нещо, как да превърнете дома си в уютна и елегантна хралупа, но това, което Лулуто ще направи най-добре, е да ви вдъхнови. Тя ще ви вдъхнови да живеете красиво и с наслада. Знаете ли какво повтаря постоянно, когато отидем някъде, опънем палатките и запалим огъня? „Животът е прекрасен!“ После разгъваме столчета, масички, вадим прибори, хапване, отваряме си вино, децата набират цветя, а Лулуто не спира да повтаря: „Животът е прекрасен!“ Значима част от този прекрасен живот, разбира се, е мъжът на Лулуто. Търпелив, слънчев и сладкодумен, мъжът на Лулуто е майсторът на огъня и барбекюто. И нито веднъж не съм го чула да се оплаква, когато аз, тя и Краси се зареем с часове в нашето подреждане и снимане на храна, природа и други дивотии. Двамата свикнаха не само да тръгват без знайна посока с нас. Те свикнаха на нашите артистични емоционалности и изблици на тийнейджърска щуротия. И често са приятелите, които се чудим с какво сме заслужили.

В онази събота бях поканена да чета в парка като част от инициативата „Чети с мен“. Докато чаках на сцената своя ред, пристигнаха Лулуто, мъжът й и тяхната Мартина. Видях от сцената как долу Лулуто лекичко прескача от крак на крак – нетърпеливо, ама с усмивка, и вече знаех какво си мисли: „Животът е прекрасен! Само да тръгваме!“ В това време Нина, мъжът на Нина и двете им деца очакваха обаждане от нас, за да разберат поне по коя магистрала да поемат. Ами да, животът с такива хора около теб е прекрасен!

В крайна сметка тръгнахме към Тетевен. След бърза разходка из града и пазар на бира, зеленчуци и една кутия с дивайсчета за сапунени мехури, Краси ни поведе нагоре към Балкана. Вътрешната му навигация наистина е талантлива. След село Бабинци теренът стана труден, изглеждаше невъзможен дори, но продължихме. И трите коли някак издрапаха нагоре, за да се гмурнат в море от сочни, високи и яркозелени треви. Докато очите ми пируваха с апетитния зелен цвят, Краси почти извика. Пръстът му сочеше нагоре. Там, в края на един напет баир, беше кацнала малка църквичка. Всъщност баирът приличаше на вулкан, а параклисът сякаш бе построен отгоре му, за да умири бесовете на природата. Усещането за всемирен покой пълзеше навсякъде - из меките извивки на планината, по ръба на нежните венчелистчета на безбройните теменужки, в пивката свежест на балканския въздух. 



Лагерът беше опънат за минути. Огънят – стъкмен, виното – отворено. Менюто ми беше изцяло португалско. След като миналото лято бяхме в Лисабон, сме влюбени в тази кухня. Проста, честна и пристрастяваща. Да сготвиш по португалска рецепта е като да тръгнеш да пътуваш след Краси – правиш го без да питаш, но с пълната увереност, че ти предстои да вкусиш нещо неочаквано добро. Манджата ни беше със свински гърди, бекон и чоризо, моркови, лук и боб. Подправена беше само с дафинов лист и магданоз и всичко това ми отне някакви си минути в кухнята, а резултатът отново беше удивителен. Салатата беше от домати, червен лук, шарени маслини каламата и октоподчета. Открих, че бейби октоподите не са нито толкова скъпи, нито трудни за приготвяне. Варя ги в тенджера под налягане и давам на детето да ги нареже. Завъртулките по пипалата им изпълват с грандиозен детски кикот кухнята. Разбира се, всичко португалско е щедро почерпено с хубав зехтин и лимонов сок. Обичайно не пропускаме да овеселим португалската ни трапеза с вино Верде, но този път бяхме забравили да си купим и поляхме вечерята по залез със старопланинска ракийка.
 
 


Всички рецепти предстои за излязат в бъдещата ни книга, но искам да се уверите в това, което разказвам за португалската кухня още днес. Затова ще напиша рецептата на десерта ни - Pastéis de Nata. Когато шляейки се из ласабонските улички миналото лято влязохме в една пекарна, тъкмо ги вадеха от фурната. Предупредиха ни, че са топли. Не знаехме какво купуваме – изглеждаха твърде обикновени. Майчице, обикновени ли?! Тези тартички се разтварят в устата и кадифеният им, сочен вкус изпълва тялото с вълни на щастие. Освен това са магични. Малко след като ги поръсих с канела и Краси ги засне, просто изчезнаха. „Животът е прекрасен“, чух да казва някое от децата, докато другите хлапета още облизваха мустаците си от млечен крем...



 


Хайде, излезте и проверете и вие. Може би животът е наистина прекрасен. Ако ви липсва посока, надникнете отново тук. Скоро Краси ще ви напише и покаже какво може да видите около Тетевен. Тръгнете след него. Няма да сбъркате. 

  
Текст: Мила Иванова
Фотографии: Красимир Андонов 
 
 
"Яж, пътувай и обичай" е повече от проект. Това е начин на живот и по-скоро начин на летене. Автори на блога сме ние, Мила Иванова - журналист и блогър, и Красимир Андонов -  оператор и фотограф. Създадохме този блог, за да събираме на едно място преживяванията от нашите пътувания и техните вкусове и аромати. Бихме били щастливи, ако вдъхновим и вас да излезете от вкъщи и да откриете крилете си по някой широк път, а дома си - под милионите звезди. До броени месеци очаквайте и едноименната ни книга, а дотогава може да ни станете приятели на нашата страница във Facebook.
 



 


 


Рastéis de nata

Необходими продукти за 12 бр.:

бутер тесто
1 ч. ч. мляко (още по-добре е да го замените с течна сметана)
1 ч.ч. захар
6 жълтъка
3 ч.л. царевично нишесте
1 ванилия
лимонова кора

пудра захар и канела по желание

Начин на приготвяне:

1. Загрейте фурната на 190 º C и разточете тестото. Нарежете го на правоъгълници, които поставете внимателно в гнездата на формички за мъфини. Ще се наложи да ги дооформите с пръсти, за да полепнат равномерно по всички стени на формите.

2. В тенджерка комбинирайте млякото (течната сметана), царевичното нишесте, захарта, ванилията и лимоновата кора. Един по един добавяйте и жълтъците и бъркайте непрекъснато при средна температура. Когато сместта стегне, отстранете от котлона и я оставете за изстине.

3. Напълнете кошничките от тесто с плънката и запечете за 20 минути, или докато повърхността на сладкишите не придобие златиста коричка. Може при сервиране да поръсите с пудра захар и канела, но тези тартички са чудесни и без това допълнение.
 


Няма коментари:

Публикуване на коментар